Дължина: 9 км.   Време: ~2-3 ч.  Сложност: Лесен.

          Голямата Икуна е един от високите върхове на Ихтиманска средна гора (цели 1221 м.) - намира в Белишкия дял. Превъзходно място за мързелив фототуризъм след работа.
Подходът е по стар асфалтов път, но с кола лесно се минава. Самият вр.Икуна попада в територията на бившо поделение, но достъпът не е проблемен. Около него се мотат 2-3 безобидни песа, а оградата е изгнила и пробита на няколко места. Маршрутът включва 3 малки и една голяма разходка, "уважихме" всички връхчета покрай асфалтовия път.

      Преди 2 години, когато катерих вр.Руй си набелязах и първото "връхче" от планината. Връхчето всъщност е безименна кота, а връх Локви-Рид (или Шип) е от вида: "слез, за да стигнеш върха". Изкачването го бях планирал по ясно виждаща се просека на сателитна снимка, а слизането по трак от BG Topo Maps. "Изобщо лесна работа", с такава нагласа потеглих.

    Лошото октомврийско време не можа да ни задържи пред телевизора/компютъра. Два кратки телефонни разговора и вече сме на път. На мързелив авто-фото туризъм. Целите са няколко:  

    1. Правешкият манастир. Мъглата беше сериозна, ръмеше гаден дъждец, но не ни попречи да разгледаме хубавия и скоро реставриран манастир. Попът беше много словоохотлив и ни позволи да снимаме в църквата.

     2. Етрополски манастир и Етрополски водопад. Манастирът не е така спретнат и обновен като Правешкия, но си има своя чар. Църквата беше в ремонт, но за сметка на това здраво се позабавлявахме да снимаме стадо безстрашни зайци. Които нямаха нищо напротив да служат за фотомодели. Водопадът "Варовитец" се намира на 500м зад манастира. Много е интересен, но за съжаление по това време едва прокапваше. Удоволствието от гледката не беше пълно, дъждът упорито продължаваше да ни мокри.

    Една мартенска вечер си цъках в интернет и попаднах на статия за връх Вейка. Та си казах трябва да се види и започнах организация. След съответното ровене реших, че ще тръгнем от с. Горно Къпиново, ще спим на хижа Хвойнова поляна и от там ще тръгнем към върха. В крайна сметка се събра голяма група 20 човека, та извадих разрешително от Гранична полиция на Мария Луиза. След доста телефонни разговора се оказа, че ключа за хижата се държи от Горското Стопанство в с. Чакаларово. Поради разнородния характер на групата половината и невъзможност да пристигнат навреме решиха да спят на хотел в Кирково.
    Та един петък в средата на април тръгнахме, по точно тръгнахме 3-ма. Логистиката да се организират 20 човека беше доста кошмарна. Та идеята беше в събота сутринта да съберем всички при хижа Хвойнова поляна. Беше прекрасен пролетен ден. След спиране в Хасково, отидохме до Горското Стопанство в с. Чакаларово. Хората бяха много любезни даже ни заведоха до хижата.