До връх Вейката вече има маркирана пътека. Маршрута започва в края на село Горно Къпиново до изоставената застава. Маркировката е бяло/червено/бяло. Има достатъчно голямо пространство за паркиране.
В началото пътя е черен горски от времето на Гранични войски. До хижа Хвойнова поляна е около 4км. Пристигнахме с колата до хижата, но отбелязвам, че пътя все пак е черен и на места изровен от водата текла по него. Не го препоръчвам за леки коли. На хижата е последното място откъдето може да се заредите с вода.
Горно Къпиново - вр. Вейката
Сливен-Чумерна
Отдавна исках да го пробвам този маршрут, търсих информация, не намерих и тръгнахме с GPS и малко сателитни снимки.
Проблемния участък е в района на Магарешка река. След слизането от асфалта в местността Каракютюк тръгнахме по черен път, който свърши на едно място за пикник /Waypoint X/, от там надолу като глигани до реката, ама малко сме сбъркали посоката, защото се наложи да минем още 2 дерета до пътеката /Waypoint XX/. Тази пътека е много стара и добра до мястото където се пресича реката. Малко след това е Разклон 2 от който продължихме по дясната/грешна/ пътека, която след 10 минути свърши и по глиганския способ - по азимут за 5 минути намерихме вярното трасе, което излиза на стария път Сливен-Елена.
До връх Колош от село Извор
Връх Колош (1314м) е първенецът на Колошкия дял на Конявската планина. Може да бъде изкачен от селата Углярци, Кленовик, Голема Фуча. Маршрутът, който предлагам, с начало село Извор – хижа Момин кладенец – връх Колош, се откроява с по-плавното набиране на височина, с преминаването през различни видове гори-борова, дъбова, габрова, букова, с излизане на обзорни билни поляни.
Сливенска планина
Пътеки в Сливенската планина по които съм минавал последната година-две и малко снимки от района. В приложения файл с тракове всички пътеки и точки са именувани максимално обяснително. Прилагам и една карта на района на която съм приложил трасетата.
Рибни езера и Рилецко било
Маршрутът е двудневен и включва преход от Рилския манастир през Кирилова поляна, Смрадливото езеро до хижа „Рибни езера” през първия ден и от хижата през Рилецкото било отново до Рилския манастир. През цялото време съм се старал да се придържам към пътеките, маркировките и каменните пирамидки. Разстоянието преминах сам без да срещна никого по пътя освен група младежи в хижата. Няма да описвам изключителните гледки и красотата на природата защото нямам думи за това. Те трябва да се видят. Ще опиша само някои подробности от пътя.
More Articles...
Page 1 of 6













И от мен само добри думи за екипа, ко...
Супер сте. Дори и само трима, вършите...
В момента привършваме работата по Зап...
До края на годината ще е готова ли но...
Браво. Много точно описвате самия мар...