Вход Регистрация

Вход

 
 
 
Детайли за GPS трак
Преход х.Иван Вазов - Вангелова чешма (над Дупница) Преход х.Иван Вазов - Вангелова чешма (над Дупница)

2023-07-29
Преход х.Иван Вазов - Калините - циркус на Градински езера - Смочевска вада - вр.Богдая - Вангелова чешма (над Дупница)

Общо време за прехода 8 часа (чисто, без почивките), дистанция 19 км., денивелация 620 м. нагоре/2040м. надолу.
По средата на маршрута има няколко места, от които може да се зареди вода (ручеите бяха доста буйни и предполагам че ще ги има дори през есента).
ВНИМАНИЕ! Прехода не е за хора по сандали, къси панталони или с тениски (по-надолу ще разберете защо).
Аз вървя със средно темпо на човек ходил доста по планината (нагоре съм малко по-бърз от средното, надолу съм по-бавен).

От хижа Иван Вазов се тръгва по жълтата и зелена маркировка. Трябва да се отбележи че в по-голямата си част маркировката е много, МНО-О-О-ГО добра. Аз за 35+ години никога не съм виждал такава маркировка. Има само един, сравнително малък участък в който е нормална (нарядко, полуизтрита, като се разчита на уменията на туриста да се ориентира по релефа), който ще го опиша по-долу.
Подсичат се Калините и се излиза на макадамов път за езерата Карагьол и Кривия гьол. По него за около 20 минути се стига до Винтчето (нещо като голям трафопост). Маркировката върви много странно около пътя на места, но няма нужда да се следва. Единственното смислено място в което може да се мине по нея е при срязване на последния 180 градусов десен завой преди да се излезе на платото на Калините, но и от там няма особенна полза. Като цяло е най-добре да си ходите по пътя.
До винтчето от х.Иван Вазов аз стигнах за 1:30 часа.

От Винтчето маркировката върви успоредно на  билото. Следва леко спускане и после плавно изкачване с подсичане на вр. Голям Полич от юг. На южният склон на Голям Полич се стига за около 30 минути от Винтчето (2 часа от х.Иван Вазов).

Маркировката продължава успоредно на ръба на Поличите, под него, като първоначално леко слиза и в последствие леко се изкачва докато се стигне премката между коти 2591 и 2593 м. (виж снимка 2023-07-29_01 Premka.jpg), където се разделят зелентат и жълтата маркировка. До там е около 30 минути от южния склон на Голям Полич (общо 2:30 часа от хижата). Когато аз минавах имаше доста крави, разпръснати наоколо, та се наложи да заобикалям някои от тях (ако не знаете, кравите, зза разлика от конете, които могат да ритат само назад, могат да ритат и на страни, така че когато ги заобикаляте оставяите поне 2 метра между тях и Вас).

Разклона на жълтата (за Вангелова чешма) и зелената (за Малък Полич и гр.Рила) маркировки е много ясно обозначен и няма опасност да се пропусне (виж снимка 2023-07-29_02 Razklon.jpg). Зелената маркировка продължава по билото на Поличите, докато жълтата маркировка прекосява премката и по доста стръмен склон се спуска в циркуса на Градинските езера (от северната страна на Поличите - виж снимка 2023-07-29_03 Gradinski ezera.jpg). Самото спускане на мен ми отне около 30 минути, но както отбелязах по-горе аз слизам по-бавно. Маркировката е много добра, но все пак трябва да се внимава, защото е поставена така че да се вижда от долу нагоре (явно така са маркирали пътеката) и понякога не се вижда следващата маркировка, когато слизаш. Обаче има доста пирамидки (и аз направих няколко), така че няма проблем.

Когато стигнем дъното на циркуса на Градински езера (самите езера не се виждат, те са по-надолу) пътеката подсича с лек наклон нагоре северния склон на Поличите докато излезе на широк склон, от който се вижда поляните на Главата на вадата (Смочевска вада). Самата вада започва при малък ручей и ясно се вижда (при ясно време) от склона, на който сме излезли. От там пътеката върви почти директно надолу, към началото на вадата и ручея. Горе долу на всеки камък, на който може да се сложи маркировка е сложена и освен това има пирамидки, но особенно в долната част камъните са нарядко и посоката се следи трудно. Общо взето, ако се загуби маркировката трябва да се целим в началото на вадата (има 3 ровини които се сливат там - виж снимка 2023-07-29_04 Glavata na vadata.jpg).
От мястото, където се разделят жълтата и зелената маркировки (премката между коти 2591 и 2593 м.) до началото на Смочевска вада (Главата на вадата) се стига за около 1 час (3:30 часа от хижата).
На това място се пресича ручей и може да се зареди вода, макар че в следващият 1 час има още няколко места, от където може да се сипе вода.

От там се тръгва покрай Смочевска вада. Пътеката е почти по равно, успоредно на вадата (виж снимка 2023-07-29_05 Smochevska vada.jpg). Пътеката подсича северните и западни склонове на вр.Малък полич. След около 1 час се стига до малък водопад (не пресича пътеката!), в долния край на който започва вада, която върви успоредно на пътеката с доста стръмен наклон. Самата пътека слиза малко под вадата и трябва да се следва (аз се качих до вадата, но това се оказа грешка). След около 5 минути се стига до още един водопад, който пътеката пресича. Точно преди брода пътеката е много изровена от добитък и е доста стръмна. Трябва да се слиза много внимателно защото се пързаля.
До този момент се върви основно по затревен склон с единични дървета. Малко след брода пътеката влиза в гората и повечето време се ходи през гора или ниски дървета, докато се стигне до билото на кота 1996 м. От там след малка седловина се вижда вр. Богдайда (виж снимка 2023-07-29_06 vr_Bogdaida.jpg). До там, от началото на Смочевска вада се стига за около 1:30 часа (общо 5 часа от хижата).

След кратко спускане по склона на кота 1996 м. стигаме до седловината. От там пътеката се отклонява и подсича вр.Богдайда по северния му склон през гора. Заради добитъка пътеката в гората е ясно очертана, но трябва да се внимава, за да се хване къде точно влиза в гората.
Пътеката излиза от гората над следващата седловина (Кучешки преслап) между вр.Богдайда и кота 1854 м. и по ясно очертан път върви към върха на кота 1854 м. Както личи от името, на седловината имаше стадо с крави  точно на преслапа и 3 каракачанки (на предишната седловина също имаше стадо с крави но нямаше кучета). Аз явно им бях единствената емоция за деня и ми изнесоха показно как се пази стадо по пълна програма. Наложи се да заобикалям стадото от далече и да се катеря към върха на кота 1854 м. през храсталаците в страни от пътеката.

ВНИМАНИЕ: Никога не се минава през стадо, особенно ако има кучета пазачи. Това са ми го казвали овчари - ако заобикаляш от страни кучетата те лаят, но общо взето не нападат. Тръгнеш ли през стадото нападат без да лаят.

След кота 1854 м. пак следва кратко слизане през ниска гора и последващо изкачване към вр.Богдая. някъде там маркировката става нарядко и полуизтрита, но посоката е ясна - по билото нагоре.
И през кота 1854 м. и вр.Богдая се минава през най-високите точки(не се подсича), като и на двете връхчета има вертикални камъни (високи около 0.5м.) с маркировка (виж снимка 2023-07-29_07 vr_Bogdaia.jpg).
От склона под кота 1996 м. до вр.Богдая аз стигнах за около 1 час, но загубих малко време за да заобиколя стадото с кучетата (т.е. около 6 часа от хижата).

От вр. Богдая започва най-неприятния участък от маршрута. На самият връх Богдая пътеката се отклонява на дясно (по посока на движението) и през млък участък покрит с хвойна влиза в гората. Маркировката е добра, но на няколко места има паднали дървета и при заобикалянето им е трудно да се хване отново пътеката. Като цяло пътеката следва билото през поредица от малки връхчета до местността Фенерка, и след изкачване на малко възвишение се отклонява наляво (на запад) и тръгва стръмно по склона надолу.
През този участък ходенето е изключително трудно и маркировката се губи лесно, основно на участъците, където пътеката излиза от гората. Там на височина до 0.5м. е обрасло с хвойна, през която е пробила буйна растителност (тръни, малини, корива и всякакви други) висока до 2 метра. Хвойната непрекъснато Ви се заплита в краката, а буйната растителност изцяло скрива пътеката и на практика не виждате къде стъпвате. Да не коментираме копривата (мен ме опари по носа!). Ако имате GPS навигация с карта с пътеката аз Ви съветвам непрекъснато да я държите в ръка и да ходите според нея, защото е изключително трудно да се следи пътеката на откритите части (а те са около половината от този участък). Допълнително северните склонове на този участък са доста стръмни (даже може би вертикални) и има риск да паднете (аз няколко пъти излизах на този ръб, докато търсех пътеката). Най-накрая, след стръмно спускане и минаване покрай 2 каменни полета се излиза на седловината Фенерка. На мен този относително кратък участък ми отне около 40 минути и бях доста ожулен и опарен от коприва (затова в началото казвам че не е за сандали, къси панталони и тениски). След кратко изкачване по ясно изразен път се стига до върха на възвишение (кота 1666 м.) и от там пътеката завива на 90 градуса в ляво (по посоката на движение), като влиза в гората и тръгва надолу. От вр.Богдая до това място е около 45 минути (т.е. 6:45 часа от хижата).

От там пътеката върви само надолу за около 1 час през гора основно, докато излезе на почвен път. Свалят се около 550 м., като някъде по средата се излиза на голяма билна поляна (местността Воло), която слава богу, макар обрасла с треви нямаше хвойна и тръни, така че се пресича относително лесно. От мястото на което пътеката излиза от гората, на другия край (долния) на поляната се вижда голям объл камък (около 2-3 метра висок - виж снимка 2023-07-29_08 m_Volo.jpg). На него има маркировка и под него пътеката влиза отново в гората. Следва още слизане. Точно преди да се излезе на почвения път пътеката се влива в малко по-широка пътека и от там се чува шум на вода.Отидох да проверя и се оказа че от там минава подземна вада и на едно място капака е счупен, така че в случай на нужда може да се вземе вода от там (това е на около 3-4 метра в страни от пътеката - ориентирайте се по шума). От върха на кота 1666 м. до излизането на почвения път (на около 1100 м.н.в.) аз слезнах за около 1 час (7:45 часа от хижата).
Маркировката в този участък е достатъчно добра и на често и пътеката в гората е ясно видима (но за съжаление някакви тиквеници с мотори са минавали и са я изровили).

От там по почвения път, като се следи маркировката се стига до Вангелова чешма за около 30 минути.
На мен целия преход ми отне 8:15 минути чисто ходене с около 45 минути почивки и пускане на дрон.

До Вангелова чешма има асфалтов път от Дупница (има табели за почивна станция на Енергото), който в първите няколко километра след излизането от Дупница (ж.к. Бистрица) е доста разбит, но с внимателно каране може да се премине с нормална кола.

Видеоклип от прехода може да бъде разгледан на:

https://youtu.be/V-X8j_wLsvM

 

 

Данни
Име на файл 2023-07-28_29_h.ivan_vazov_gps_track.zip
Добавено от STS
Създаден 03-08-2023
Категория Рила
Тип Пешeходен
Сезон Лято
GPS приемник Samsung S20
Тегления 440
Прегледа 1 728
Размер 48.45 KB
Лиценз

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.

Вие сте тук:Начало GPS Тракове Категории Българските планини Рило-Родопски масив Рила Преход х.Иван Вазов - Вангелова чешма (над Дупница)