Преход х.Яворов - Окаденски циркус - вр.Албутин - х.Яворов - Бетоловото - 26.07.2025
Преход х.Яворов - Окаденски циркус - вр.Албутин - х.Яворов - Бетоловото - 26.07.2025
Обща дължина 16 км., кумулативно изкачване 1250 м., кумулативно слизане 1860 м. На нас ни отне около 9:30 часа чисто ходене, без почивките. На всеки час вероятно по 5-6 минути отделяме за правене на снимки и клипчета.
Прехода е приятен, но пътеката през Окаденски циркус не е маркирана. На доста места е обрасла, и трудно се следи. В целия Окаденски циркус няма покритие на мобилните оператори! Поне по времето когато ходихме имаше достатъчно вода за пиене по пътя.
Качихме се на х.Яворов предишния ден (петък следобед) по жълтата маркировка от м.Бетоловото, където оставихме колата. Спането беше ужасно, защото беше горещо, бяхме 10 човека в стая и едни не даваха да отваряме прозореца, защото било "шумно" (вярно че едни други купонясваха навън до никое време) и трябвало да вървят на другия ден!! В резултат почти се издушихме, а този дето трябвало да върви хърка и дишаше като Дар Вейтър.
На другия ден (събота) тръгнахме около 6:40 от х.Яворов. Върви се по червената маркировка за предела до пресичането на Окаденска река (малко преди мостчето на Бела река). Ние още с тръгването успяхме да се "загубим" заради полето с висок папрат зад хижата. То е с диаметър около 50 метра, като папрата е над главата на места (виж снимка 1). Горе долу по средата на папратовото поле има един утъпкан участък и там трябва да се тръгне на дясно, но ние продължихме направо и започнахме стръмно изкачване. След няколко минути се усетихме (миналата година бяхме минавали по пътеката за Предела и нямахме спомен за такова стръмно изкачване) и през гората и с помоща на GPS-а подсекохме и излезнахме на пътеката за Предела. Други премеждия до Окаденска река нямаше. До там стигнахме за около 1:10 часа.
При остатъците от мостче през Окаденска река пътеката през Окаденски циркус се отделя от пътеката за Предела. По времето по което бяхме в реката имаше вода. В началото има маркировка, която е пак червена! Маркировката тръгва по левия бряг на Окаденска река (левия по посока на течението на реката!). Пътеката обаче първоначално не е ясно видима и ние тръгнахме по някаква утъпкана пътека, която вероятно е за изворите на Бела река (съдейки по картата). В резултат на това се качихме на едно малко хълмче. Там проверихме GPS-а и се оказа че пътеката ни се пада в ляво, та се наложи да слизаме до нея (безмислено качване на хълмчето). Хванахме пътеката около левия бряг на Окаденска река. Тя не е ясно видима, но има сравнително често маркировка, така че се следи лесно. За съжаление маркировката продължава само около 400-500 метра по-нагоре и свършва при едно изключително впечатляващо дърво (вероятно Черна мура?) с диаметър на ствола около 2 метра (виж снимка 2). От отбиването от пътеката за Предела до това място стигнахме за около 25 минути (1:35 часа от х.Яворов).
Следващият участък беше доста проблемен, защото до излизането на една тераса с поляни на окол 2180 м.н.в. (метра надморска височина) се ходи само през клек (дървото е на около 1980 м.н.в.). Веднага след дървото пътеката е трудно да се намери и използвахме GPS-а. Не че помогна особенно, но в крайна сметка намерихме едни пирамидки. Пътеката е доста обрасла с клек и се ходи трудно, но има пирамидки доста на често, а и явно наскоро (може би миналата година) някой е минавал и е рязал клони на клек, което помага много - отрязаните клони се виждат доста по-лесно от пирамидките. Трябва да се ходи внимателно, защото изпуснете ли един път пътеката, после трудно ще я намерите (най-добре да се върнете до последното място, където сте сигурни че има пътека и от там да търсите пак). В крайна сметка се излиза на една поляна на ръба на терасата на около 2180 м.н.в. (от там за първи път се вижда вр.Албутин и Суходолски превал - виж снимка 3) На нас ни отне около 0:50 часа да стигнем до там от дървото. Общо 2:45 минути от х.Яворов.
Следва един участък през поляната и рядък клек. За нещастие там пирамидките почват да се губят и е трудно да се следи пътеката. В общи линии трябва да се придържаме към горния край на поляната докато влезем в редкия клек. Там пак се появяват някакви пирамидки и ни изкарват е горния край на една доста по-голяма поляна. Според първоначалния план (базиран на пътеката показана в bgmountains) пътеката трябва да премине през малък участък от клек в долния край на поляната, да пресече Окаденска река и по десния й бряг да се качи до най-долното Окаденско езеро. Обаче на мястото където пътеката трябваше да влиза в клека според GPS-а (там имаше една голяма туфа с хвойна, която се вижда от далече) не си личеше да има каквато и да е пътека през клека. След обход на края на поляната и търсене на проход през клека видяхме пирамидки по един каменен "език" спускащ се от горе (виж снимка 4). Това мотаене и търсене на пътека през поляните и клека ни отне около 15-20 минути (общо около 3 часа от х.Яворов).
След кратко умуване и консултиране с различни GPS приложения (всеки от нас използваше собствено приложение :) ) решихме да тръгнем по камъните нагоре, с надеждата че в горния край на каменния "език" ще има път към най-долното Окаденско езеро. За щастие имаше пирамидки доста на често и когато качихме около 120-130 метра (денивелация) пирамидките завиха наляво и влезнаха в клека (на около 2330 м.н.в.), като прехвърлиха едно малко билце и тръгнаха надолу, към най-долното Окаденско езеро (от билцето езерото се виждаше - виж снимка 5). Горе-долу до половината на слизането имаше пирамидки. Последната която видяхме беше на един камък стърчащ насред клека и там ги загубихме. В крайна сметка, в дясно от тази маркировка имаше един каменен "език" по който слезнахме до долината с езерото, но сега, като гледам сателитните изображения е трябвало да се търси в ляво от пирамидкате на камъка, където има поредица от малки полянки слизащи до долината. Цялото слизане е около 30 метра (денивелация) и се излиза на една долинка с меандриращ ручей на около 2300 м.н.в. Като се повърви още малко се стига и до най-долното Окаденско езеро. Ние бая се почудихме дали това е езерото, което е показано на картата (независимо че GPS-а показваше че е това), защото повече приличаше на локва широка 3-4 метра и дълга 10-15 метра. Очевидно ручея по който вървяхме идва от това "езеро". Водата в ручея беше бистра и ставаше за пиене, но "езерото" беше обрасло с някакви треви. Цялото изкачване по камъните и слизането до езерото ни отне около 1:10 часа (общо 4:10 часа от хижата). Предполагам че ако бяхме намерили пътеката покрай реката щяхме да спестим малко време и усилия (качването по камъните и после слизането си беше изморително), но не съм сигурен че тази пътека съществува все още.
На долното Окаденско езеро (виж снимка 6) направихме около 30 минути почивка (и пускане на дрон) и след това тръгнахме към по-горното Окаденско езеро. Тръгва се на юг-югоизток през рядък клек (грубо в посока към Суходолски превал) и се излиза над една малка долинка в която се сливат 2 ръкава на Окаденска река. По редки пирамидки се слиза до левия ръкав (по-близкия) и се преминава. По времето когато ние минахме течеше вода и в двата ръкава. От там, по кмаъните се качваме по диагонал към десния ръкав на реката. Най-добре е да влезете в долинката на десния ръкав (по посока на движение на реката!) и да продължите покрай него, ние обаче се подлъгахме по някакви други пирамидки и тръгнахме по съседната долинка (в дясно от тази по която минава десния ръкав). Не че имаше голяма разлика, но имаше чесане по главите дали не сме се объркали на няколко места. Като цяло трябва да се движите по десния ръкав на реката нагоре по камъни и после по трева и рядък клек, докато стигнете по-високото Окаденско езеро на около 2400 м.н.в. (имайте в предвид че има още едно по-високо Окаденско езеро, но то трябва да остане доста в дясно на маршрута!). Там е и последното място на което имаше вода за пиене. От долното до горното езеро на нас ни отне около 1 час (общо 5:10 часа от хижата).
От горното езеро, по левия край на каменно поле (виж снимка 7) се върви в посока Суходолски превал (той вече се вижда). На края на каменното поле, на малко билце се минава през рядък клек (или клека се заобикаля от ляво) и се излиза на поляната под Суходолски превал на около 2450 м.н.в. на която с камъни е написано ЙОАНА и ИВЕ под нея. Там починахме 5-10 минути. Следва стръмно изкачване към Суходолски превал без пътека (или поне ние не видяхме - виж снимка 8). От горното езеро до поляната под превала стигнахме за 25 минути и самото качване до Суходолски превал от поляната ни отне още около 15 минути (общо от хижата до Суходолски превал, през Окаденски циркус около 6 часа).
След като се наснимахме от Суходолски превал, за около 30 минути се качихме на вр.Албутин по вертикалната маркировка (жълта маркировка и някои пирамидки). Общо от хижата 6:30 часа.
Слизането обратно до Суходолски превал отне 25 минути и от там до х.Яворов се ходи по маркираната пътека (Кончето-х.Яворов - жълта и червена маркировка). Ние слезнахме за 2:30 часа до хижата, като почивахме около 25 минути на Суходолско езеро. Чисто ходене от х.Яворов през Окаденски циркус, вр.Албутин и обратно на хижата по стандартния маршрут от Суходолски превал ни отне около 8:30 часа.
На хижата починахме и хапнахме за около 1 час и от там по жълтата маркировка слезнахме до Бетоловото (където бяхме оставили колата) за около 1:15 часа.
Общо за целия поход 9:45 часа чисто ходене.
Прехода вероятно може да се вземе и за по-малко, ако не се губите (като нас) и ако времето беше по-хладно. За съжаление това беше най-горещия ден през юли (и въобще от началото на годината) и температурата още на хижа Яворов беше висока, а надолу към Бетоловото направо си беше мъка (долу беше 32 градуса на 1150 м.н.в.)
Имайте в предвид, че ако правите прехода по-късно през годината, положението с водата може да е по-тежко. Миналата година, в средата на август ходихме до Даутов връх и Окаденска река беше пресъхнала.
Качил съм филмче на YouTube, което може да Ви даде по-ясна представа за маршрута:
https://www.youtube.com/watch?v=K0kkp1l8KBw
GPS Tracks